Американката Дона Тарт (р. 1963) пише първия си роман „Тайната история“ (1992) още 19- годишна. Историята за младеж, който навлиза в частен кръг на богаташки колежани, веднага става бестселър. Следващата й книга „Малкият приятел“ (2002) разказва за момиче, запален читател на детективски романи, което се заема да разплете убийството на малкото си братче. Последната „Щиглецът“ (The Goldfinch, 2013), за скръбта и арт средите, излиза миналата година и й печели награда Пулицър. Дона е потайна за личния си живот. В университета в Мисисипи, учи заедно с писателите Брет Ийстън Елис („Американски психар“) и Джонатан Летем (Motherless Brooklyn).

Красотата рядко е мека или утешителна. Тъкмо обратното. Истинската красота винаги е доста обезпокоителна.

Да те е грижа прекалено много за предмети може да те унищожи. Само че- ако те е грижа за нещо достатъчно, то заживява свой ​​собствен живот, нали? А не е ли целият смисъл на нещата- красивите неща- да те да се свързват с някаква по-голяма красота?

Всеки нов роман на Мерилин Робинсън (р. 1943) е събитие, още повече защото е рядкост. През останалото време преподава писане в различни американски университети. Още дебютната й книга Housekeeping (1980), разказ за две сестри, благодарение на лиричния си и завладяващ тон, получава номинация за наградата Пулицър. Печели я обаче следващата Gilead („Галаад“, 2004), проследяваща три поколения от Гражданската война, които живеят в едноименното градче в Айдахо. Там се развива действието и в Home („Дом“, 2008), която печели престижната международна награда Orange; както и предстоящата й книга Lila (2014). Мерилин пише и множество есета (Absence of Mind: The Dispelling of Inwardness from the Modern Myth of the Self, 2010).

Това е интересна планета. Заслужава цялото внимание, което можете да й отделите.

Понякога съм заобичвала спокойствието на една обикновена неделя. То е като да стоиш в новозасадена градина след топъл дъжд. Можете да почувствате тихия и невидим живот.

Израснала в САЩ, Австралия и Канада, днес Клеър Месуд (р. 1966) е професор по творческо писане в няколко американски университети. Съпругът й е британският критик Джеймс Ууд. Написала е шест романа, последните от които „Децата на императора“ (2006), за живота на трима приятели от Ню Йорк, и The Woman Upstairs (2013), историята на застаряваща учителка, която благодарение на нови познанства си връща вкуса към живота, изкуството и любовта, печелят одобрението на критиката.

Това е най-странното нещо в това да бъдеш човек: да знаеш толкова много, да общуваш толкова много, и все пак винаги толкова драстично да не успяваш да постигнеш яснота, да бъдеш, в крайна сметка, толкова изолиран и неадекватен. Дори когато хората се опитват да казват неща, те ги казват лошо или заобиколно, или направо лъжат, понякога, защото лъжат вас, но също толкова често, защото лъжат себе си.

Гениите имат най-кратките биографии.

Алтернативи: Джонатан Франзен („Поправките“), Брет Ийстън Елис („Гламорама“), Джонатан Летем („Крепост на самотата“)